2019 година започна с данни от първото проучване за изследване на общественото мнение в Русия, което показа спад в популярността на президента Владимир Путин, съобщи "Ведомости". Рейтингът на руския президент продължава да намалява. В началото на годината той имаше доверието на 33,4% от руснаците, докато за декември 2018 г. този показател е бил 36,5%. Това е най-ниско ниво на доверие от януари 2006 година. Минималният праг е бил 37,4% и е регистриран в разгара на масовите протести през декември 2011 г.
Взривове, радиация, инциденти
Новогодишната нощ беше белязана от трагедия, случила се в Магнитогорск. На 31 декември 2018 г. в жилищен блок в Магнитогорск избухна взрив. Според официалната версия са загинали 39 души, след като се срути цял вход от жилищната сграда. На 1 януари отново в същия град се запали и взриви маршрутка. Тогава от руското вътрешно министерство заявиха, че причината е била неизправност в газовата уредба. Загинаха трима души. В руските медии обаче се появиха предположения, че и двата инцидента са терористична атака. Сайтът Znak.com написа в началото на януари, че мястото на взрива в блок 164 в Магнитогорск е апартамент, който на 30 декември бил нает от мъж, от таджикистански произход. Според изданието в този апартамент са открити следи от взривно вещество. По-късно недалеч от срутилата се сграда е взривен микробус "Газел", в който е имало трима предполагаеми терористи, които са стреляли срещу преследващи ги полицаи. Друг заподозрян, който е успял да избяга, се издирва. Потвърждение от официалните власти на тази информация нямаше.
Може да се каже, че инцидентите с невинни жертви белязаха изминалата година в Русия. Повечето от тях белязани с неясноти, което не е учудващо в страната на Владимир Путин.
На 1 юли вечерта при пожар на подводница, недалеч от база на Северния флот на Русия загинаха 14 моряци. Според официалната информация машината е изучавала релефа на дъното. Типът подводница не се уточняваше, но по данни на РБК е загинал екипажът на атомната дълбоководна станция "Калитка" (АС-12, неофициално наименование "Лошарик"). По-късно "Открытые медиа", позовавайки се на два източника от Северния флот, съобщи, че аварията се е случила на подводницата БК-64 "Подмосковье". Според "Коммерсант", петима моряци са били хоспитализирани с различна степен на изгаряне и отравяне. Какво е известно за двете подводници и тяхната дейност може да прочетете в тази статия.
"Това е голяма загуба за флота и изобщо за армията", коментира инцидента Путин. От руското министерство на отбраната съобщиха за гибелта на моряците на 2 юли, обявявайки, че пожарът е станал в "научно-изследователски дълбоководен апарат." По данни на "Коммерсант" спазването на указания на ръководството е погубило екипажа на подводницата.
На 10 юли норвежката TV 2 съобщи, че нивото на радиация в района на потъването на руската ядрена подводница превишава 100 хиляди пъти нормата, но не представлява заплаха за риболова. От там припомнят, че през 2007 г. също е имало изтичане на радиация.
На 8 август, при военен тест след експлозия на ракета на военен полигон в Архангелска област, загинаха петима души. Москва потвърди смъртта им на 10 август. Данни от международни станции показаха повишаване на радиационния фон, но руската страна отричаше. На 14 август руските власти признаха, че инцидентът е предизвикал повишени нива на радиация край Архангелск. В края на август излязоха шокиращи подробности за случилото се, от което стана ясно, че случаят в Архангелск е все по-близо до Чернобил. По-рано се разбра и, че 4 от станциите за измерване на нивото на радиоактивност в Русия са спрели да предават данни.
Местни избори
Местните избори в Русия бяха предшествани от масови протести и арести. На 5 август хиляди излязоха на централния булевард в Москва на "протестна разходка" заради отказа да бъдат регистрирани кандидатите от опозицията за местните избори през септември, което доведе до политическа криза. Информационни агенции съобщиха, че броят на арестуваните по време на протестите в Москва е достигнал 800 души. АП съобщи, че в забранения от властите протест са участвали около 1500 души. Руските медии алармираха и за случаи на задържани ученици. За назидание властите се опитаха и да изземат деца от семействата, чиито родители са участвали в протестите.
Сътрудник на задържания лидер на опозицията Алексей Навални, Любов Собол, която в продължение на три седмици бе в състояние на гладна стачка, след като ѝ беше забранено да участва в изборите, беше отвлечена от такси и задържана на път за митинга. Часове по-късно тя бе отведена в съда, където беше глобена с 300 000 рубли (4600 долара) за "организиране на незаконно събиране" на 15 юли.
Самите частични местни и регионални избори се проведоха на 8 септември. В различните райони гласоподавателите избираха губернатори, законодателни събрания, градски парламенти и кметове на населени места.
Системната опозиция получи 20 от 45 места в московската градска Дума. На изброите за парламент на руската столица, състояли се на 8 септември, КПРФ победи в 13 окръга, "Яблоко" — в 4, "Справедливая Россия" — в 3. В местния парламент намериха място 20 кандидати от "Умното гласуване" - проект на основателя на Фонда за борба с корупцията Алексей Навални, насочен срещу кандидатите от действащата власт. През нощта срещу 9 септември Навални съобщи, че "Единна Русия" е загубила в 24 окръга от 45, но с помощта на "фалшификации" на четирима кандидати са били "откраднати мандати". "Във всеки случай това е фантастичен резултат от "Умното гласуване", смята опозиционерът. Председателят на "Единна Русия" в Москва Андрей Метелски загуби изборите. Преди изборите Фонд за борба с корупцията пусна две разследвания за бизнеса на Метелски и недвижимото имущество на семейството му.
По време на интернет гласуването се случи технически срив. Експерименталното електронно гласуване се проведе в три окръга Москва. Заради срива част от избирателите не успяха да дадат гласа си през интернет. Във всички тези окръзи победиха представители на властта. Бяха регистрирани и нарушения. Някои от избирателите са били включени в списъци за гласуване в друго населено място, макар да не са искали това. В пет урни са били добавени бюлетини, седем пъти са направени опити за повторно гласуване. В някои избирателни райони не са внесени всички резултати, а на места избиратели са били изгонвани от секциите. Избирателната активност е 21,77% след обработката на 100% от протоколите. Това е сравнимо с резултатите от изборите през 2014 година, когато пред урните се явиха 21,04% от гласоподавателите.
В Петербург бе регистриран аномален ръст на избирателната активност Към 20:00 часа в изборния ден за избор на губернатор в Санкт Петербург избирателната активност е била 41,62%, докато в 18:00 часа тя е била едва 23,69%. На тези избори към 12:00 часа са гласували 6% от избирателите, докато през 2014 година процентът за същото време е бил двоен. Независимо от това към 15 часа в изборния ден данните се изравниха. Според политолога Александър Кънев това говори за фалшификации - такъв ръст на гласоподавателите не може да се случи реално. Според друг експерт това е била мобилизацията на пенсионерите, но те обикновено гласуват сутрин.
Обвинен и освободен - случаят с Иван Голунов
Един от най-фрапиращите скандали бе този с журналиста Иван Голунов. Вечерта на 8 юни Никулинският съд в Москва изпрати журналиста под домашен арест. Срещу него бе повдигнато обвинение за търговия и съхранение на наркотици, което се наказва с от 10 до 20 години затвор. В съда Голунов пледира, че е невинен и заяви, че е бил заплашван във връзка със свое разследване за връзка на сътрудници на Федералната служба за сигурност (ФСБ) с погребалния бизнес. Медията, за която работи - Meduza.io, излезе с изявление, че заплахите са получавани в продължение на 13 месеца.
Фактическото задържане на Голунов се случи през деня на 6 юни в Москва. От полицията съобщиха, че у него са били открити наркотици (метилефедрон с маса 4 г), а в квартирата му са намерени 5 г кокаин. Според журналиста наркотиците са били подхвърлени. Голунов алармира и за това, че при задържането му и разпита е бил удрян и обиждан, а идването на адвоката му е било забавено. Полицията разпространи снимки от обиска в дома му, които по-късно се оказаха, че не са от квартирата на журналиста. От полицията признаха, че е станала грешка и е стартирана служебна проверка.
В деня на ареста му лекар е констатирал съмнение за счупени ребра, сътресение на мозъка и е установил хематом на главата. След преглед в болница Голунов е откаран в съда. На 7 юни в Москва се проведоха серия протести в защита на журналиста. Някои от участниците бяха задържани от полицията. Протести имаше в Санкт Петербург и други градове на Русия, пред сградите на посолствата на Русия в Украйна и в САЩ. Протестите продължиха пред сградата на Никулинския съд в Москва. В подкрепа на Голунов се обявиха много журналисти. В своя позиция от Amnesty International заявяват, че обстоятелствата по задържането на Голунов "изглеждат като начин за оказване на натиск върху независимите медии в Русия."
На 9 юни руските медии "Ведомости", "Коммерсант" и РБК за първи път в историята излязоха с еднакво изглеждаща първа страница в подкрепа на журналиста Иван Голунов.
На 13 юни руският президент Владимир Путин уволни двама генерали заради ареста на Иван Голунов. Единият от тях беше началник на управлението за борба с незаконната търговия с наркотици. По време на годишната пресконференция руският държавен глава беше помолен да даде повече подробности за разследването, но отговорът му се ограничи до това да каже, че делото е засекретено.
Прекратяването на ДРСМО - светът вече не е толкова сигурно място
Един от най-важните за глобалния мир договори, касаещи оръжейния сектор - Договорът за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег (ДРСМО), отиде официално в историята на 2 август. Прекратяването му стана след разрив по темата между САЩ и Русия - двете държави, които го подписват преди 32 години. "На 2 август 2019 г. по инициатива на американската страна Договорът между Съюза на съветските социалистически републики и Съединените американски щати за ликвидиране на техните ракети със среден и малък обсег на действие, подписан във Вашингтон на 8 декември 1987 г., беше прекратен", се казваше в съобщение на руското външно министерство.
Вашингтон обяви едностранно оттегляне от това споразумение в началото на тази година, позовавайки се на предполагаеми нарушения от страна на Русия. Москва, която също има оплаквания относно изпълнението на договора от САЩ, отговори реципрочно.
Договорът е подписан от президента на САЩ Роналд Рейгън и съветския лидер Михаил Горбачов през 1987 г. Той забрани ракетите с обхват между 500 метра - 5 500 километра. По-рано тази година САЩ и НАТО обвиниха Русия в нарушаване на пакта, заради разработките ѝ на нов тип крилати ракети, което Москва отрече. Американците заявиха, че разполагат с доказателства, че Русия е разположила редица ракети 9M729 - известни на НАТО като SSC-8.
През февруари тази година американският президент Доналд Тръмп обяви, че САЩ ще се оттеглят от пакта, ако Русия не го спазва и определиха като краен срок 2 август. Руският президент Владимир Путин прекрати задълженията на страната си по договора малко след това.
На 28 октомври стана ясно, че администрацията на Тръмп предприема стъпки към напускане на още един договор, сключен преди около 30 години. Документът беше предназначен да намали риска от война между Русия и Запада, като позволяваше на двете страни да извършват разузнавателни полети над териториите на другата.
Доставката на ракетните системи С-400 за Турция
В средата на юли Русия започна доставката на ракетните системи С-400 в Турция. Това предизвика криза в отношенията между САЩ и Турция. Вашингтон поиска Анкара да се откаже от сделката и в замяна да получи американските комплекси Patriot, като заплаши, че в противен случай ще отмени продажбата на изтребителите F-35 и дори заговори за санкции. Анкара отказа да отстъпи и заяви, че С-400 ще бъдат въведени в действие през април 2020 година. По-рано през април Ердоган каза, че САЩ не са успели да предложат сделка относно системата си за противовъздушна отбрана "Patriot", която да е съпоставима с тази, получена от Русия за С-400.
На 26 ноември турският президент заяви, че търсенето на решение на проблема с руските системи за противовъздушна отбрана С-400 ще продължи между Турция и НАТО до април следващата година.
"Има процес, който продължава до април, нашето външно министерство и Министерството на отбраната работят върху него. Ще видим до какво ще доведе тази работа. Това е ситуация, свързана с НАТО. Не става въпрос дали да се използва (С-400) или не. Има стъпки, които трябва да се направят в рамките на правилата на НАТО. Нашите колеги ще работят по това", каза Ердоган.
Но нещата не свършиха дотук. На 2 декември бе съобщено, че Турция внимателно изучава характеристиките на руските изтребители Су-35. Това заяви Исмаил Демир, ръководител на секретариата по отбранителната индустрия при турската президентска администрация. Турският държавен глава Реджеп Тайип Ердоган в началото на септември посети въздушното шоу MAKС-2019, заедно с руския президент Владимир Путин. Беше съобщено, че той се е заинтересувал от руските изтребители Су-35 и Су-57. Тази тема беше обсъдена и по време на преговори с президента на Руската федерация. Ердоган каза, че Турция и Русия разговарят за доставката на Су-57.
Полет МН17 не е забравен
На 31 януари роднини на загинали в полет МН17 над Украйна през 2014 година искат 330 млн. долара компенсация от руския президент Владимир Путин. Това стана ясно от интервю на Джери Скинър - адвокат на роднини на жертвите и от атентата над Локърби. Адвокатът е подал в Европейския съд за правата на човека иск срещу Русия и лично срещу президента Владимир Путин за изплащане на обезщетение на близки на загиналите в сваления в Източна Украйна през 2014 година пътнически Boeing.
На 6 юни стана ясно, че над 170 руски военни от 53-та зенитно-ракетна бригада на ПВО, дислоцирана край Курск, са се намирали в близост до украинската граница в деня, в който се разби малайзийският Boeing от полет МН17. Информацията е на "Новая газета", която се позовава на разсекретени документи на министерство на отбраната на Русия. По данни на участниците в международното разследване именно към тази бригада е бил прикрепен зенитно-ракетният комплекс "Бук", от който е свален самолетът. Според следователите, "Бук"-ът е пристигнал на територията на Украйна от Русия и след това е бил върнат обратно.
На 19 юни Обединената следствена група огласи имената на четирима души, заподозрени за съпричастност за самолетната катастрофа на Boeing от полет MH17 над Украйна през 2014 година. По думите на роднини на загиналите това са Игор Гиркин (Стрелков), Сергей Дубинский, Олег Пулатов и украинският гражданин Леонид Харченко. На всички тях ще бъдат предявени официални обвинения в убийство, съобщи Nos.nl. Очаква се съдебният процес да започне през март 2020 година.
В началото на декември бе съобщено, че Русия е отказала официално искане на Холандия да им предаде заподозрения в участие в свалянето на полет MH17 над Украйна Владимир Цемах.
"Прокуратурата заключи, че Русия умишлено е позволила на господин Цемах да напусне Руската федерация и е отказала да изпълни искането на Холандия. Според Европейската конвенция за екстрадирането, те бяха длъжни да го направят", обяви прокуратурата в Холандия в изявление. Вижте още подробности от разследването в тази статия.
И интернета, и софтуера да са руски
На 1 ноември стана ясно, че Русия е на път да се сдобие с "Рунет" - самостоятелен интернет, който не е част от световната мрежа и който държавата ще контролира напълно. Законът бе подписан от Владимир Путин още през май. Опасенията са, че за защитата на гражданските права и свободното изразяване на мнения започва един много тъмен период - с влизането в сила от днес на Закон за самостоятелен интернет, над който държавата ще има пълен контрол. Основен аргумент за стъпката е, че така Русия ще си осигури защита от кибератаки отвън. Експертът по интернет Александър Исавнин обаче посочва, че за първи път държавата получава пълен технически контрол върху интернет. Законът освен това предвижда и съхраняването на огромен обем данни.
По-късно дойде и новината, че Русия ще създаде нов електронен сайт на своята Голяма руска енциклопедия, след като президентът Владимир Путин каза, че Уикипедия е ненадеждна и трябва да бъде заменена. Новият сайт ще гарантира на хората, че ще намират "надеждна и постоянно обновяваща се информация от научно проверени източници на знания", се казва в правителствено разпореждане, подписано от руския премиер Дмитрий Медведев.
Най-притеснителната от всички промени е тази, че страната прие нов закон, който забранява продажбите на електронни устройства без инсталиран руски софтуер. Новите правила се очаква да влязат в сила през юли 2020 г. и ще засегнат смартфони, компютри и смарт телевизори. Вносителите на закона твърдят, че целта му е да се популяризират руските технологии, но експерти се опасяват, че чрез него се създават възможности за следене на гражданите.
Устройства, произведени от други държави, все още могат да се внасят и продават в Русия, но заедно с фабричния софтуер на телефона, ще трябва да се инсталира и руският.
Законът ще помогне за насърчаване на конкуренцията в Русия, като даде на потребителите вътрешни алтернативи на западните приложения, коментира един от вносителите, Олег Николаев, пред информационната агенция Interfax.
Елате, когато ви убие
"Елате, когато ви убие", "ако ви убие, непременно ще дойдем да приберем трупа." Това са фразите, които органите на реда са казали на две жертви на домашно насилие в Русия при опитите си да получат помощ. И двете жени са мъртви, убити от съпрузите си.
В Русия от 2017 година насам за домашно насилие се прилагат административни наказания - заради промяна в Руския наказателен кодекс. Адвокатите поясняват, че след промяната в законодателството в Русия пострадалият сам трябва да доказва травмите си и да събира доказателства.
Темата не губи актуалността си заради делото на трите сестри Хачатурян, които убиха баща си, който ги е малтретирал (включително и сексуално) в продължение на години. Съдбата на трите момичета предизвика силна обществена реакция. Създаде се петиция с искане да се прекрати съдебният процес. До юни 2019 година тя бе подписана от 115 хил. души. Правозащитничката Альона Попова призова да се криминализира домашното насилие. В защита на сестрите се изказаха редица обществени личности. Делото може да стане прецедент, който да разшири понятието "необходима самозащита" в условията на продължително домашно насилие.
В началото на ноември страната беше разтърсена от жестоко убийство на студентка. Убиецът е неин професор. Възмущение предизвика фактът, че 11 години по-рано друга негова студентка се е оплакала от насилствени действия от негова страна, но реакция от страна на отговорните институции не е последвала.
В традиционната си годишна пресконференция Владимир Путин заяви: "Аз съм срещу всякакъв вид насилие. Това е признак за много ниско ниво на култура." Президентът допълни, че в момента руското законодателство има мерки срещу актовете на насилие. Журналистът уточни, че 70% от руснаците са "за" приемането на Закон за домашното насилие, на което руският президент отговори: "Аз не разбирам тези 70% за Закона ли са или срещу насилието. Законопроектът за домашното насилие трябва да се обсъди спокойно в обществото, а след това да се вземе окончателно решение."
Тогава той допълни, че съжалява за разпада на СССР и коментира въпроса с тленните останки на Ленин. Вижте какво каза още руският президент в ТАЗИ СТАТИЯ.
Относно мнението на самите руснаци за страната им говорят резултати от анкета, публикувани в средата на август. Изследване на „Галъп“ показа, че рекордните 20% от гражданите на страната искат да я напуснат. Сред младите руснаци този показател се оказа още по-висок: във възрастовата група от 15 до 29 години боят на анкетираните, които признават, че искат да емигрират, е 44%, съобщи тогава американското издание The Washington Post. В началото на октомври проучване на Human Rights Watch пък показа, че Кремъл загуби връзка с населението.
Утехата за Путин - проблемите на Тръмп
Безспорно, вече години наред руският президент печели повече дивиденти в политиката си навън, отколкото у дома. И по-точно - с максимата на външния враг. Русия успешно успяваше да предизвика и подпомага политически процеси на много места по света, които да са в неин интерес. И мнозина още вярват, че в победата на Доналд Тръмп на изборите за американски президент през 2016 година сериозен пръст има точно Кремъл.
Официално, нищо такова не беше доказано едно към едно. Но това не попречи в САЩ да се случи нещо историческо - т.нар. украинска афера доведе до старт на процедура по импийчмънт срещу Тръмп, който стана едва третият президент на САЩ, който ще трябва да се защитава на съдебен процес в Сената. Най-вероятно Тръмп няма да има проблем да удържи, тъй като трябва 2/3 мнозинство в Сената, за да бъде свален, а там републиканците държат нещата под контрол, но със сигурност за стопанина на Белия дом предстоят турбулентни политически времена точно в година на избори. А всяко вътрешно боричкане в САЩ е победа за Русия - дори тогава, когато предстои поредната голяма геополитическа битка, наречена "Северен поток 2"!